Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2009 09:05 - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ У НАС И В ЧУЖБИНА
Автор: istoriabogomil Категория: Технологии   
Прочетен: 2483 Коментари: 3 Гласове:
3



                           Уважаеми приятели и читатели,

                   Поздравявайки Ви с днешния  национален празник на България, респ. на българите  у нас и в чужбина представям един материал свързан с ОБЯВЯВАНЕТО НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ!.
                  Този материал е публикуван  във вестник " Учителско дело" . Редакцията ме уведоми, че ученици ще възпроизведат епизоди от това знаменателно събитие за Вашата и моя България. Ако имате български флаг бихте могли да го окачите на подходящо място във вашия дом, а българите в чужбина да го окачат заедно с националния флаг на държавата в която се намират!

С поздрав, уважение и най-добри пожелания за здраве, творческо дръзновение и успехи !

                                ОБЯВЯВАНЕ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

                                                          Кратка предистория

            Съединението на България извършено на 6 септември 1885 г. е първото значително политическо събитие след Освобождението от Османско владичество, което определя нов етап в нейното самостоятелно държавно съществуване и развитие. Разпокъсването на българските земи по силата на Берлинския договор от 1878 г. създава препятствия за тяхното икономическо и политическо развитие *. Поради това борбата за пълно национално освобождение става основна цел на българския народ.Общонационален идеал е цялостното национално обединение, чрез съединяването на Северна и Южна България, освобождаване и присъединяване на Македония и Одринска Тракия, които съгласно Берлинския договор остават под Османска власт*. След акта на Съединението на 6 септември, обстановката в България се усложнява. Страната изпада в трудно международно положение. Против съединението застанала Високата Порта. Турция започнала да съсредоточава войска към българската граница. Но действията й приключили с това. Русия оттеглила своите офицери, понеже съединението било извършено без нея. Против Съединението се обявила и Сърбия. Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите, крал Милан подкрепян от Австроунгария на 2-ри ноември 1885 г. заповядва на сръбските войски да нападнат България. Българите веднага разбили напълно сърбите и ги върнали обратно. Обединението на Северна и Южна България има съществено и решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. Създава се по-голяма териториална и стопанска общност. Дава се тласък на капиталистическото развитие на България, която се превръща в сериозен фактор на Балканите. Благодарение на последователната упорита и самоотвержена борба на българския народ е премахната една от големите и тежки несправедливости на Берлинския конгрес 1878 г. и се проправя пътя за незавсимо държавно съществуване на България.

Външна политика на правителството на Александър Малинов
В навечерието на Балканската война същността на външната плитическа програма на правителството на Ал. Малинов се свеждала главно до национално обединение на българския народ, след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Съгласно източници, било набелязано да се премахнат клаузите на Берлинския договор, които ограничавали държавния суверенитет на България. Високо се изразявало желанието за добросъседски приятелски отношения с всички държави, и най-вече със съседните страни, при спазване на условието, „националните права и икономическа институции в нищо няма да бъдат накърнявани”. Още с първите си външно политически изяви правителството приело позицията, „че македоноодринския проблем е български”,защото населението в тези земи е българско, подложено на”системно и безразборно изтребване”. В Цариград приемат това като войнствени намерения на новото българско правителство, което чрез своя външен министър Ст.Паприков категорочно заявявало, че България няма да нарушава равновесието. Високата Порта, някои от Балканските страни и Великите сили, особено Англия още при подписването на Санстефанския мирен договор на 3-ти март 1878 г. и на Берлинския конгрес през юни същата година се опасявали от нарушаване на равновесието, т.е. че на Балканите може да се създаде една нова силна държава, под опеката на Русия. На 10 юли 1908г. въстаналите гарнизони в Македония обявили възстановяването на конституцията от 1876 г. и принудили султан Абдул Хамид II да „признае резултатите от върхушечната революция” Провъзгласеното равноправие между всички поданици на султана създало условия и възможности за борба с мирни средства. Съгласно източници, реформената акция на великите сили била прекратена под предлог, че е станала „безпредметна“. Макар, че българското правителство и княз Фердинанд да са приели тактиката на изчакване, това не означавало отказване от набелязаната цел. Намеренията били ясно изразени на 6 август 1908 г.”Нашата най-близка цел трябва да бъде независимостта на България и запазването на някои особени права в управлението на Македония, например автономия на общината, автономия на учебното дело и т.н”. Била необходима голяма предпазливост, тъй като всяко неспазване клаузите на Берлинския договор можело да предизвика неодобрението и гневът иа великите сили (и особено на Съглашението, които приели положително младотурската революция в империята). Размяната на мнения за момента и начина за обявяване на независимостта, била изпреварена на 5 септември 1908 г. от стачка на служителите от Източните железници, която „застрашавала стопанските и външнополитическите интереси на България”. За да бъде прекратен произволът на компанията на Източните железници която се държала като „държава в държавата” , на 9 септември 1908 г. тези железници били окончателно заети от българските власти. Протестната нота на Портата, за връщане на железниците, които били форрмално нейии, и собственост на германски капиталисти, била отхвърлена с уговорката, че въпросът ще се уреди с компанията. Този инцидент в българо-турските отношения ускорил процеса, свързан с необходимостта от обявяване на независимостта. След решението на императора на Австро-Унгария Франц Йосиф, за анексирането на Босна и Херцеговина, насрочено за 24 септември 1908 г,(извършено е на следващия ден, след обявяването на независимостта на България), от монарха и министър председателя тайно в Русе се взема решение „да не се отлага повече назрялото събитие”. 

                                     Обявяване на независимостта на България

Независимостта на България е обявена в старопрестолния град Велико Търново на 22 септември 1908 г. (ст.стил) . На този ден в 11,30 часа в църквата „Свети четиридесет мъченици” е отслужен благодарствен молебен в присъствието на Фердинанд, министъ р председателя Малинов, неговите министри, и властите на Търново. В 12 часа, в същата църква, Фердинанд провъзгласява „съединението на 6-ти септември 1885 г. България, за независимо Българско царство”; „Ако за християните денят на възкресението е ден, в който са се скъсали веригите на ада, 22 септемврий за нас българите, ще бъде денят, в който скъсаха и последните остатъци от ония окови що спъваха правилното ни и свободно развитие, окови, които стягаха гърдите ни и не ни позволяваха свободно да дишаме ...” Вълнуващи речи произнасят председателят на народното събрание, министър председателят, протосингелът на Митрополията, и др. Хорът завършва с „Многая лета”. В двора на църквата за молебена са строени войските на целия Търновски гарнизон. След това на площада Н.В.Цар Фердинанд, обявен за „цар на българите” поздравява войските...
Изкачили се на историческият хълм Царевец, върху развалините на това свещено място, пред насъбралото се множество, в присъствие на царя, правителството и управата на Търново, министър председателят Малинов чете манифеста към българския народ, който подканя народа да поддържа правителството в неговия държавен път. В манифеста се казва; ”По волята на незабвения цар Освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество крал на Румъния и от юначните българи, на 19 февруари 1878 г. сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някогаш тъй велика и тъй славна.......Аз и народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; Тя и България, свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и оякчат приятелските си връзки и да се преродят на мирно вътрешно развитие. Въодушевен от това свето дело и за да отговаря на държавните нужди и народното желание с благословението на Всевишния, провъзгласявам съединението на 6-ти септември 1885 г. България за НЕЗАВИСИМО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и заедно с народа Си дълбоко вярваме, че този ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчуствието на целия православен свят”. Манифестът е подписан от Н.В.цар Фердинанд. Министър председателят и м-р на обществените сгради, пътищата и съобщенията Ал. Малинов, от министрите; на външните работи и на изповеданията С.Паприков, на вътрешните работи –М.Такев, на народното просвещение – Н.Мушанов, на финансите- Ив. Салабашев, на правосъдието -д-р Т.Кръстев, на войната- генерал лейтенанат Николаев, на търговията и земеделието А. Ляпчев. Следват срещи, молебени и тържества в присъствието на Царя в; Преображенския манастир, Дряново, Габрово, Казанлък, Ст.Загора, Пловдив и завършват на 29 септември 1908 г. в София. Изпращат се поздравителни телеграми, народни тържества и веселие се провеждат в цяла България. Съгласно източници, българското население в Македония и Одринска Тракия, посрещнало вестта за провъзгласяване на независимостта; „с всеобщ възторг и радост ”. Младотурците в империята били „неприятно изненадани”, но се стараели да избегнат конфликта,”за да не се изложи на гибел делото на възраждането” . Великите сили не признават веднага независимостта. Следват дълги дипломсатически разговори. Силите на Съглашението продължили да съветват да се възстановят нормалните отношения между България и Портата. Независимо от засегнатия престиж на империята, спорният въпрос се очертал да бъде главно на парично основа. На 6 април 1909г. след запитване на посланиците на Русия, Англия и Франция дали техните правителства ще признаят независимостта и след като е получен положителен отговор е подписан Турско–Български протокол за признаване на независимостта на България. Турция заявила, че ще признае независимостта, ако й се заплатят 125 милиона златни лева, срещу „компанските – източните( Хиршовски) железници”, завзети преди това от българските власти и срещу ”капитализирания трибут на бившата автономна област и при известна оправка на границата в нейна полза”. Макар че откупуването на независимостта се смятало не толкова финансово несправедливо, колкото обидно за националната чест. България в крайна сметка заявила, че е съгласна да плати 82 милиона златни лева. Русия се намесила и конфликтът бил уреден с крайно изгодно предложение.. България благодарила, защото сметнала, че чрез руското предложение признаването на независимостта ставало не въпрос между България и Османската империя, а между Великите сили и Портата. България се задължила да плаща на Русия 82 милиона златни лева, а срещу това Русия се отказала от 125 милиона обезщетение, което Високата Порта по силата на Берлинския договор й дължала от руско-турската освободителна (за България) война. С това след дълги сложни и трудни дипломатически ходове, претенции и пазарлъци на Портата, тя признала независимостта на България, която след това била призната и от европейските сили. По този повод през първата пяоловина на 1909 г. е учреден възпоменателен кръст „За независимостта на България”, през 1911г. от 5-то Велико народно събрание е приета” конституцията на царство България”, а през 1912 г. – пусната златна монета от 100 лева. Икономическите и политически резултати от това историческо събитие били съществени и дълготрайни. Тридесет години след крайно несправедливите и унизителни за нас решения на Берлинския конгрес, България се наредила и в международно правно отношение между независимите държави.
Честването на 22 септември като ден на независимостта на България е възстановено след 1989 г. Този ден е обявен за Национален празник на страната.

Забележка. Текстът е подготвен като са използвани и обработени материали от различни исторически източници.

За контакти: Подготвил д-р Богомил Великов Колев
1797 София,
Е-mail: b.v.kolev@abv.bg

                                                           Приложение

*Кратка справка

При откриването на Берлинският конгрес на 13 юни 1878г. пред представителите на т.н „европейски концерт” Бисмарк заявява ;”Събрани сме тук, за да поставим на свободна дискусия съдържанието на Санстефанския договор. Представителите на страните подписали договора от 1856 г. имат пълно право да се изкажат по този договор”. В резултат на дискусиите, Санстефанският мирен договор претърпял значителни и много съществени промени. Те засегнали най-много България, която била разделена на части; Княжество България (северна България със Софийски санджак) и автономна област Източна Румелия, Южна България и Македония (останали отново под пряката власт на Османската империя). Българското княжество трябвало да плаща данък на Портата. Съюзниците на Русия във войната; Румъния, Сърбия и Черна гора получили независимост и териториални придобивки. Част от западните български земи преминали към Сърбия. Румъния получила Северна Добруджа. Границата на Гърция била преместена малко по-на север. Австроунгария окупирала и след това анексирала Босна и Херцегоина. Русия си върнала Южна Бесарабия и получила поправка на границата в Кавказ. Англия се настанила на остров Кипър. От политическа гледна точка, съгласно източниците, получило се ново преразпределение на силите в Европа.По този начин Берлинският конгрес се опитал да реши проблемите, свързани с продължителната криза по т.н. Източен въпрос. На практика обаче проблемът останал и затова балканските народи не могли да се примирят с решенията в Берлин. Турция, Англия и Австроунгария, Сърбия и Румъния, та дори и Гърция се опсявали от нарушаването на равновсеието на силите при появата на младата Трета българска дървжава и то под опеката на Русия. Поради тези основни прични избухват сръбско-българската война, малко по-късно, Балканската и Междусъюзническата. Независимо, че този договор се оказва крайно несправедлив и унизителен за България, все пак на Берлинския конгрес се полагат първите здрави темели, довели до раждането и признаването на третата Българска държава, която малко по-късно през 1885 г. извоюва своето справедливо обединение

Забележка. Текстът е подготвен като са използвани и обработени материали от различни исторически източници.

За контакти: Подготвил д-р Богомил Великов Колев
1797 София,
Е-mail: b.v.kolev@abv.bg



Тагове:   НАС,   чужбина,


Гласувай:
3



1. yuliya2006 - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! Земя, като ...
22.09.2009 09:17
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Земя, като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.
...
Земя като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич,от която съм пиян!

Георги Джагаров
цитирай
2. анонимен - vanito
22.09.2009 13:52
4ЕСТИТ ПРАЗНИК!!!УСМИХНАТ И СЛЪН4ЕВ ДЕН!-аз съм една от българките,които са извън страната 4акам момента когата ще си бъда в МОЯТА СТРАНА и ще полу4авм много такива красиви поздравления!!!!!
цитирай
3. анонимен - Благодарности за коментара
24.09.2009 08:06
Уважаема Vanito,
Благодаря за проявения от вас интерес към този постинг. Радвам се, че обичате Родината си и чакате с нетърпение да се върнете , за да я видите. Ако проявявате интерес към някои по сериозне неща, бихте могла да се запознаете с моите блогове; www. bogomil.blog.bg; www. metaloved.blog.bg; www; istoriabogomil.blog.bg.
Моля да ме извините, че не мога да ви отговоря на Вашия блог с посоченото тук потребителско име., тъя като не може да се отвори.

с поздрав, уважение и най-добри пожелания д-р Богомил Великов Колев
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: istoriabogomil
Категория: Технологии
Прочетен: 35258
Постинги: 9
Коментари: 7
Гласове: 47
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031